Твърди законови мерки за ограничаване на цените, като налагането на ценови таван за някои стоки, са използвани единствено в Хърватия при присъединяването на страната към еврозоната. От друга страна по-меките мерки, представляващи доброволни или репутационни ограничения, съчетани с интензивен мониторинг, санкции и двойно показване на цените, са били прилагани много по-често от останалите страни от еврозоната при приемането на единната европейска валута. Това сочи анализ на Фискалния съвет на България, който изследва какви политики относно цените са приложили отделните страни при присъединяването им към еврозоната.

Много по-често сред страните се прилагат доброволните споразумения за справедливо ценообразуване, подкрепени от интензивен мониторинг, двойно показване на цени и реални санкции при злоупотреби, пише в анализа. В крайна сметка обаче, ефектът върху инфлацията е бил не повече от няколко десети от процентен пункт, а понякога и нулев.

Сред примерите за меки мерки, дадени от Фискалният съвет, е самоналоженото от страна на големите вериги за хранителни стоки във Франция (член на еврозоната от 2002 г.) замразяване на цени за периода от средата на септември 2001 г. до 31 март 2002 година. Паралелно с това френското правителство е публикувало "черен списък" на нарушителите.

Само Хърватия през 2023 г. е прибягвала до твърди ценови ограничения, които са проработили само частично. В резултат на тази политика някои домакинства са били предпазени от скокове в цените на енергията и храните, но общата инфлация не се е промени, а много фирми са успели да заобиколят ограниченията, пише в анализа.

Мерките, приложени в Латвия (член на еврозоната от 2014 г.) и Литва (члена на еврозоната от 2015 г.), също представляват по-скоро меки ограничения. В Латвия се прилага комбинацията от кампания "Справедлив въвеждач на еврото", гореща линия и мониторинг на цените, като над 3000 фирми се присъединяват към инициативата. Счита се, че кампанията е комуникационен успех, поради което е възприета и от Литва. В страната се прилага Меморандум за добри бизнес практики (стикер "справедливо ценообразуване"), като банки и търговци поемат ангажимент да не злоупотребяват с цените, докато държавни инспектори осъществяват проверки.

Според Фискалния съвет твърдите мерки, като таван на цените, са изключение, докато меките инструменти са универсални мерки, предприемани много по-често. Двойно показване на цени (обикновено 4-12 месеца) осигурява прозрачност при конвертиране, доброволни кодекси за "справедливо ценообразуване" дават репутационни ползи на лоялните фирми, без да ограничават пазара, а интензивен мониторинг и публично "посочване" на нарушителите възпират злоупотреби, без да изкривяват цените, пише в анализа.

Измеримият ефект от мерките върху инфлацията е минимален, като достига обикновено 0,0-0,3 процентни пункта, което е напълно в рамките на нормалната месечна волатилност. Въпреки това възприетата инфлация (усещането на потребителите за поскъпването на цените, бел. ред.) често е много по-висока, което означава, че комуникацията е толкова важна, колкото и контролът, смятат от Фискалния съвет.

БТА припомня, че през тази седмица правителството предложи промени в Закона за въвеждане на еврото, които предвиждат мерки относно евентуалното недобросъвестно увеличение на цените на стоки и услуги у нас в резултат на приемането на единната европейска валута. Налагането на ценови тавани на стоки не е сред предвидените мерки.

Предлага се периодът на двойно обозначаване на цените да продължи от 8 август тази година до края на 2026 година, а всички търговци, които необосновано вдигат цените, да подлежат на глоби, изчислени като процент от оборота им. Промените предвиждат по-широки правомощия на Националната агенция за приходите и Комисията за защита на потребителите, които да извършват контрол над търговците. Министерският съвет може да предприеме временни мерки в случай, че се установи прекомерното нарастване на цените на стоки и услуги, се предлага още в законопроекта.

Поправките в закона вече бяха приети на първо четене от депутатите в ресорната комисия и в пленарна зала, като срокът за предложения за изменение и допълнене между първо и второ четене е до понеделник следващата седмица.